Един от най-запазените образци на следвоенния модернизъм в България – сградата на Русенското летище е в опасност. За това алармират от българската секция на DOCOMOMO – международната организация за опазване на наследството на модернизма. Сградата ще бъде дадена на концесия, като опасенията са свързани с опазването на нейната автентичност.
Русенското летище бе обявено за културна ценност преди малко повече от месец на заседание на Специализиран съвет за културните ценности (СЕСОНКЦ), но тепърва трябва да получи подпис от министъра на културата. Така сградата се намира в своеобразна безтегловност – хем е обявена за културна ценност, хем все още няма цялостната нужна защита. Подобна бе ситуацията с няколко пловдивски тютюневи склада през септември месец, когато отново СЕСОНКЦ бе приел част от тях да станат културни ценности, но вместо да подпише документите и да осигури защитата им, министърът се снимаше пред сградите, докато ги бутаха.
Сега отново министерският подпис се бави вече месец и половина. В същото време община Русе и общинският съвет бързат да дадат сградата на концесия, алармират местни общински съветници. Причината е именно изпреварване на обявяването на сградата за културна ценност. По този начин инвеститорът ще може да преобрази сградата, без да се съобразява с нейните качества като паметник на културата.
Сградата е впечатляващ образец на модернизма от втората половина на XX век в България. Уникалното за нея е нивото на автентичност – както самата архитектура, така и интериорът с произведенията на изкуството, мебелите, табелите и пр. Именно монументалното изкуство във фоайето е един от най-интересните елементи, тъй като то е тематично и свързано с пътуването и полета. Сградата е построена в периода 1972-76 година от архитект Йордан Бояджиев.
„Нови инвестиции са приветствани и необходими за развитието на обекти, обявени като „недвижими културни ценности“. Но доказаният подход от Европа и от света е, че преизползването на сграда-шедьовър на следвоенния модернизъм, носи много по-голяма добавена стойност, когато инвестициите са насочени към изявяване на специфичните ценности на сградата, вместо повсеместен ремонт, който може да ликвидира всички характерни черти на мястото“, пишат в позицията си от DOCOMOMO. „По цял свят интересът към следвоенния модернизъм се възражда и преизползването на сгради от втората
полвина на ХХ век носи значителни инвестиции, добавена стойност и обживление в района, в който те се намират. Крайно време е и в България да припознаваме подобни ценности и да ги изявяваме за едно поустойчиво развитие на градовете ни“, добавят още от организацията.
